В Парламента: Ако и след толкова ашладисване не даде по-добър плод, язък за тревогите
Следвайте " Гласове " в Телеграм
Какви би трябвало да бъдат представителите на народа в Парламента - думи, написани от Атанас Буров във връзка откриването на XXIV Обикновено Народно заседание, след четиригодишно спиране в резултат на Деветнадесетомайския прелом от 1934 година, след който са неразрешени всички политически партии и Парламентът престава да действа.
Пред исторически отговорности
Утре се открива затвореното от толкоз години Народно заседание.
Без да влизам в този миг в преценка на състава на Събранието и на изискванията, при които стана изборът на народните представители, дано признаем с наслада обстоятелството, че с отварянето на Народното събрание, свободният народ на свободна България добива свое посланичество с права и функционалности, каквито му дефинира главният закон на страната.
Площад “Народно заседание “, 1938 година
Първият и значителен дълг на народните представители ще бъде да действуват като предани синове на народа си, като почтени чиновници на страната, като съзнателни реализатори на мандата си.
Веднъж влезнали в Народното събрание и положили предписаната от Конституцията клетва, те би трябвало да се повдигнат над персонални пристрастености, краткотрайни настроения, поети задължения, с цел да имат поради само " богатството на народа и на Царя ", както както повелява главният закон.
Н.В. Цар Борис III приема почетния строй пред Парламента след откриването на XXIV Обикновено Народно заседание, 22 май 1938 година
Под техен контрол и с тяхно присъединяване ще се прави ръководството на страната, т.е. оная цялост от дейности, която визира всестранно моралните и материалните богатства на целокупния български народ и в огромна степен предрешава бъднините му.
Макар и думата " богослужение " да се е изхабила от доста приложимост и корист, няма израз по-сполучлив, с цел да окачествим активността на народните представители и да подчертаем грамадната им отговорност пред Бога, пред народа, пред историята и пред личната им съвест.
22 май 1938 година, oткриване на сесия на ХХІV Обикновено национално заседание с ръководител Стойчо Мошанов (прав на горния ред), до него - Димитър Пешев (подпредседател). На долния ред са министрите: ген.-лейтенант Теодоси Даскалов (внук на Бачо Киро, разстрелян на 02.02.1945 г.) - министър на войната, министърът на финансите Кирил Гунев, доктор Николай Николаев - министър на Вътрешните работи и националното здраве (посланик в Швеция в 1944 година, невъзвращенец), министър председателят Георги Кьосеиванов (посланик в Берн 1940-1944 година, отказал да се завърне при “народната ОФ-власт ”) и проф. Георги Манев, министър на просвещението
От тази активност ще зависи да се закрепи вярата на народа в държавните институции, да се ускори връзката сред народ и страна, да се уталожат пристрастеностите, като се убедят националните маси, че техните разбирания и ползи са директно и рационално застъпени от народните представители.
Тези благотворни резултати ще се реализиран обаче, единствено при две условия: в случай че народните представители проявят в работата си опитност, почтеност и родолюбие, и имат постоянно поради, че това, което е общо за един народ, е безпределно по-важно от това, което го разделя; и второ - в случай че на народа се даде опция да следи ден по ден посредством цялостни доклади разискванията и решенията на Народното събрание. Така ще се извърши решителна стъпка към омиротворяване и приобщаване на народа към държавното ръководство.
Атанас Буров,
в. " Мир ", май 1938 година
Откриване на XIV Обикновено Народно заседание, юни 1908 година
Как протича церемонията по разкриване на XXV Обикновено Народно заседание, споделя в собствен репортаж от събитието вестник " Мир " през февруари 1940 година
Откриването на ХХV Обикновено Народно заседание - 24 февруари 1940 година
Н.В. Цар Борис III произнася Тронното си слово пред ХХIII Общински народен съвет, 20 август 1931 година
То стана по открития парад. Много пъти е виждано от мнозина. И въпреки всичко имаше доста люде - знатни и незнатни, и горе, и долу, гледащи с любознание и търпеливо. Откриването на постоянната сесия на елементарното национално заседание се следеше с ексклузивен интерес от всички - може би, най-много от огромния брой представители на народа.
Сюжетът на картината е прочут: пресечните на " Цар Освободител " улици вардени от стража; по тротоарите на красивия бул. от Двореца до паметника - очакващи граждани; на площада пред Събранието - рота бойци и народ; към всички порти - народ, конни служители на реда и неизбежните тук сръдни и недоразумения.
“Тренировка. Моментална фотография на един депутат, който се готви за бъдещия си дебют в Народното събрание. “
Още половин час остава до откриването, само че всички народни представители са по своите места: първото съвещание предвещава прецизност! Галериите претъпкани, формалните ложи последователно се пълнят, ложите на публицистите препълнени, аудитория има и в заседателната зала. Из коридорите - служащи в специфична униформа упътват гостите.
Водят се най-оживени диалози: депутати, облечени в разнородни публични облекла, настроени празнично, до един усмихнати, са насядали обърнати един към различен, постоянно стават, с цел да обкръжат някой увлекателен повествовател.
“Бъдещата сесия на Народното събрание. Започвание на дебатите. “ (Карикатура на Чудомир, в. “Барабан “, декември 1913 г.)
В предверието също има раздвижване: в една редица 10 господа министри - в облеклото съвсем идентични - високо беседват. Скоро към тях се причисляват царските свити.
Откъм булеварда приветствени възгласи. В предверието очакващите протоколно се раздвижват.
Офицерският шпалир по външното стълбище замръзва. Влиза усмихнатата българска Царица, съпроводена от Княз Кирил.
Тук има ръкостискания и поклони, само че вътре в залата за миг диалозите стопираха, " депутатите " по банките станаха на крайници и оглушителни ръкопляскания и стотици очи поздравляваха покланящата се Нейно Величество.
“Градинарски потребности. – Ако и след толкоз ашладисване не даде по-добър плод, жалко за паниките. “ (Карикатура на Райко Алексиев, в. “Мир “, май 1938 г.)
Откъм " Цар Освободител " - усилващо и движещо се " Ура! ". Музиката свири " за среща ". Царят на българите във военна униформа, отговарящ на замръзналите по местата козируващи, влиза в Събранието.
Централните порти на залата се разтварят и господа министрите в колона по един влизат. Последен е първият министър:
- Господа народни представители! Негово Величество Царят!
Всички - от Царицата до най-неизвестния очевидец, са на крайници. 159 души викат " Ура! ", което съпровожда царствената походка на Борис III, изправящ се пред своя престол.
Започва четенето на Тронното слово.
Въпреки възбраната, даже и галериите прекъсваха с ръкопляскания някои места от Царското слово.
Събранието е намерено. С " Ура! " Царят е изпратен.
“Приятели. Гого Пенов е назначен в Народното събрание. Минавайки от там, един негов приятел се отбива да го види. – Е, по какъв начин е, привикна ли с новата работа? – Епа кво че ѝ привиквам? Нали две години работих у Зоологическа градина. Аллащисал съм (свикнал съм – бел. ред.) я със зверове. “ (Карикатура на Чудомир, в. “Барабан “, 1911 г.)
Започва водосветът. Ръсенето е също част от него. Но по едно време народните представители доста се смяха...
А след това поставиха клетва и се струпаха към масата на стенографите, с цел да подписват клетвените листове.
Церемониите са завършени. Оповавайки се на Конституцията, господин министър-председателят предложения всички външни лица да изоставен залата. Най-старият депутат застава на председателското място, избира си двама секретари и работата стартира. Стенографите старателно пишат.
Започва инспекция. Отговорите са:
- Аз!... Тук!...
Един единствено отсъствува.
По-нататък: избор на ръководител на Народното събрание. Раздават се бюлетинки. Отдих - междучасие.
“Поучителна археологическа лекция. Министър-председателят: – Господа народни представители, ето това са остатъци от края на Второто българско царство. По това време сред болярите е имало раздори и несъгласия... “ (Карикатура на Райко Алексиев, в. “Щурец “, февруари 1940 г.)
След 5 минути звънецът още веднъж събира. Броителят-проверител обръща кутията към народните представители, с цел да видят, че е празна. И стартира стартирането на бюлетините.
Председателят е на мястото. Той приказва за конституция, почтеност, което провокира общи ръкопляскания.
Избор на подпредседатели. Пак отдих.
Кулоарите са оживени. Чувствува се, че ще има нещо забавно. Мнозинството в предварителното си съвещание бе определило двама, само че знаеше се, че има и трети...
В читалнята господин Никола Мушанов е привлякъл група публицисти:
- Виж каква стана - и тримата от бюрото май ще бъдат Николовци. Няма какво - добре ще е. Ще има естетика...
Единият Никола в действителност си обезпечи избора. И застана отдясно на ръководителя. Но наложи се втори избор. Интересът е нараснал.
Никола Мушанов е отново измежду публицисти. Усмихнат той видя:
- Пешев ще бъде. Тъй ми се вижда барометъра...
Бившият министър-председател е един от доста дребното с бели коси в XXV-то Народно заседание.
Събранието се подвигна за сряда 15 ч.
В-к " Мир ", февруари 1940 година
Инфо: impressio.dir.bg
